Представяме Ви 5 важни неща, които почвените проби и агрохимичният анализ ще ви кажат за Вашето стопанство:

 

  1. pH ( дали почвата  е кисела или алкална)
  2. Нива на макроелементи (това са големите три: азот, фосфор и калий)
  3. Вторични  микроелементи
  4. Текстура на почвата
  5. Количество органични вещества
3

 

Вторичните химични елементи

Макроелементите са жизнено важни за растенията . В растителния организъм обаче са установени още около 70 елемента, без които той не би функционирал нормално.

Вторични източници са вторичните минерали – глини, карбонати, сулфати, хлориди и др богати на Ca, Fe, Cu, Zn, Mg, Na, K и т.н.

Глината може да привлече катиони от почвата (примерно Са2+, Mg2+) и така тя става източник на тези елементи, т.е. вторичен източник на хранене. Вторичен източник на хранителни елементи е изветрянето – процес на освобождаване на йонни форми.

 

Проливните дъждове, придружени със силен вятър, роса, слана, киселинните дъждове разрушават бавно основната скала и предизвикват изветряване – механично и химично на основната скала. Така част от химичните елементи се освобождават като йонни форми – усвоими от корените на растенията.

 

Сяра (S) – Участва в синтеза на протеини и хлорофил. Подобрява растежа на корените. В почвата сярата се среща в неорганична форма (като сулфати ) и в органична форма (като растителни и животински остатъци). Във органичните съединения S се намира във възстановена форма – като аминокиселини, белтъци. Значение на S -влиза в състава на незаменими аминокиселини – цистеин, метионин; ензими, витамини.

 

Калций (Ca) ключов елемент за нивото на pH. Играе съществена роля за структурата на клетъчните стени и здравината на цветята. В почвата този химичен елемент е в голямо количество и затова Са гладуване се среща рядко. Общото съдържание на този елемент е 5-30 мг/кг суха маса. Недостиг на Са: подтиска се клетъчното делене; спират да нарастват корените и стъблото; намалява съдържанието на пектин в клетъчната стена – крехкост на стъблата; пожълтяване на листата и поява на кафяви петна; малки размери на растенията; ослизняване на кореновата система.

 

Магнезий (Mg) – съставна част на хлорофила с роля за фотосинтезата. Участва в активизиране на растителни ензими със значение за растежа на растенията. Недостигът му зависи от количеството на калий в почвата.Във висшите растения съдържанието на магнезий варира в границите на 0,02-3%. В по-големи количества се среща в -царевица, просо, сорго, картофи, цвекло, бобови и млади, метаболитно активни растителни части, семена, грудки, коренища. Недостиг на Mg – признаци: поява на светлозелени до бели петна по жилките на старите листа или от средата до края.

 

ЛЮБОПИТНО:

Богати на Са(калций) са бобовите, елдата, слънчогледа, картофите, зелето, в помалки количества се съдържа в житни, лен, захарно цвекло.

Mg (магнезия) участва в състава на хлорофила, активатор на гликолизата, млечната и алкохолна ферментация, синтеза на етерични масла, витамин А, С; в небалансирани разтвори е силно отровен дезактивира се чрез Са йони.